Връщат платеното обучение за бакалаври
юли 14, 2010
Парламентът прие на първо четене да се върне платеното обучение на бакалаври във висшите училища. Със 71 гласа „за“, 52 „против“ и 6 въздържали се депутатите подкрепиха промените в Закона за висшето образование, внесени от Галина Банковска от ГЕРБ и група народни представители. Предложението е изготвено от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и предвижда висшите училища да имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по професионални направления и специалности от регулирани професии, които са получили при програмната акредитация оценка „много добра“.
Студентите ще могат да се обучават срещу заплащане само при наличие на незаети места, като броят им не може да надхвърля 10% от общия образователен капацитет на висшето училище. Предвижда се таксите за платено обучение да не могат да бъдат по-високи от високи от двукратния размер на нормативите, определени от правителството по професионални направления.
Това право трябва да получат всички висши училища, получили при институционална акредитация оценка „много добра“ и „добра“, пише в доклада на комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. В документа се посочва, че от Министерството на образованието, младежта и науката също са подкрепили приравняването на университетите с двете оценки.
Валентина Богданова от Коалиция за България отбеляза, че непрекъснато се поддържа идеята да се върне платеното обучение. Разговорите за организацията на висшето образование в България опират до това що за стока е образованието и кой колко е готов да плати за нея, заяви тя. По думите й никой не говори за качество, битката не е за добрите студенти, а за многото студенти. Тя постави въпроса по какви критерии ще се извършва прием в платено обучение и посочи, че никъде в законопроекта няма предвиден ред. Богданова изрази опасение за двоен стандарт при обучението. Този студент по медицина, който носи по 17 хиляди лева на година, ще бъде гледан, развиван и утре ще лекува мен и вас, отбеляза тя.
Според Веселин Методиев от Синята коалиция опитът с платеното обучение през 90-те години на миналия век е довел до много лоши резултати – висшите държавни училища са били в закононарушение не заради лошата воля на ръководствата им, а поради това, че за една обществена услуга се движат два потока пари – от държавата и от студентите. По думите му днес, години по-късно, нищо съществено не се променило, за да се въведе отново тази двойна система на финансиране.
Според Методиев няма пазар за възпитаниците на 27 висши училища. По думите му са необходими реформи, за да се увеличи финансирането на висшето образование. Има воля за реформи и аз ще ги подкрепя, но това не е реформаторска дейност, заяви той относно предложения законопроект.
Не беше прието и при прегласуването предложението на Лютви Местан обсъждането по промените в Закона за висшето образование да бъде отложена, за да може на нея да присъства и министър Сергей Игнатов. Според Местан трябва да се чуе позицията на титуляра на държавната политика в областта на образованието.
Подобни новини:
- Няма подобни новини






Според мен не знаят какво правят. Образованието трябва да е платено, но тъй като е услуга , трябва да се плаща след завършването му. В кръчмата сметката идва накрая, нали!
Сега намаляват годините за бакалавърска степен. Поне тази степен трябва да е изцяло „безплатна“, на лизинг, от самите висши училища и университети, да бъде достъпна и да се влиза относително лесно,но всяка година да отпадат поне 15% и то тези с най -слаб успех.Тази система е известна и се прилага на много места в света. Тези, които отпаднат докато не си платят, да нямат право да повтарят годината, като за повтарачите таксата се взема вече предварително. По този начин ще завършват бакалаварска степен около 60%,
а заплащането ще става в разстояние на три години, толкова колкото са учили.
Тези, които продължат с магистратура, ще имат право на отсрочка.
Магистърските програми също трябва да са платени и здаплащането им да започва след завършването, но с банков кредит на самия студент гарантиран от държавата.
Така ще имаме хем достъпно висшо образование, хем няма да се товари бюджета прекомерно. Освен това не е справедливо дънъкоплатеца да плаща за образованието на хора, които напускат страната и да субсидира по този начин чуждите икономики. Онези, които сключат дългосрочен договор с държавата и са назначени с конкурс, държавата да им опрости за три години работа една годишна такса в държавен университете.
И защо да влизат веички лесно като ще завършат не както ти си го сметнал 60% ами реално 10%. Само не ми казвай 4е идеята ти е да се увеличи броя на вишистите па макар и цената на невежеството.
Според мен висшето образование трябва да се направи изцяло платено да няма държавна субсидия както до сега за всички. Нека държавата да субсидира с пълна стипендия за образование само най добре представилите се ня изпитите или най изявилите се студенти но да ги субсидира на пълно не само семестъра но и за квартирни и за храна пари да им дава. Ако успех им падне по определен минимум да губят стипендията. така ще са мотивирани студентите да учат. По този начин и самите университети ще разполагат с независим от държавата бюджет и те могат да отпускат стипендии. Така ще се отсеят и по стойностните университети и ще има значение каде и какво си завършил. А не както е до сега да се учи висше щото всички учат и лесно и после като завършят студентите да имат един документ в повече който ще събира прах по шкафове и гардероби и няма да е от полза на притежателя си.